Графенът е равнинен лист от свързани в структура от бензенови пръстени въглеродни атоми. През 2004г. професорите от университета в Манчестър, Андрей Гейм и Константин Новоселов, за първи път изолират лист от карбон с дебелина един атом.

Ние сме Виктор Велев и Александър Бонин. Ученици сме в МГ "Д-р Петър Берон" - Варна. С този сайт искаме да информираме потребителите за най-новите научни изследвания и разработки в областта на нанотехнологиите и да популяризираме свойствата на графена като ги представим по въздействащ и интерактивен начин.

Графенът е едно от най-здравите съединения на земята. Механичната му здравина е около 1100 GPa, което го прави около 100 пъти по-здрав от стоманата. Съотношението на графена, здравина към маса, е идеално за производството на всичко създадено от композитни материали. Всъщност връзката му със смола, е няколко пъти по-здрава от тази на карбоновите нанотръби. Най-новият модел тенис ракета на фирмата "HEAD" е разработен на основата на графен. Научете повече

Високата електропроводимост на графена се дължи на ниското му съпротивление от 1*10 ^-8 ρ (Ω·m) по-ниско дори от това на среброто. Това позволява създаването на много по-бързи транзистори със скорости от порядъка на 400 GHz и разкрива възможности за широко приложение в радиоприемането и радиопредаването.

Голямата гъвкавост на графена го прави изключително подходящ материал за изработка на широка гама продукти - от дрехи до сгъваеми дисплеи. Гъвкавостта му се дължи на структурата и на това, че шестоъгълници изграждащи графена могат да се огъват до неправилни форми.

С топлопроводимостта си от около 5000 W/m/K графенът надминава и диаманта. Това негово свойство намира приложение в производството на дрехи за спортисти и охлаждане на електронни компоненти.

В лабораторията Thin Film Technology Laboratory на Imperial College в Лондон се разработва технология за "отгряване" на графен в кислородна среда. Снимките показват най-новото оборудване и системите за отлагане на графен на 4-инчови силиконови пластини. Данните са предоставени от Др. Петър Петров, завеждащ TFT Laboratory, Department of Materials, Imperial College London, UK.